Сокони Да вкусиш индийско ястие е първа среща с индийската кухня. Да сготвиш е първа стъпка към нейните тайни

Мигранти от 21 век, те пускат корени в различни държави и пътуват непрекъснато. За тях различната култура е начин на живот, без да забравят вкуса на индийското. Всяка нова кухня или чуждо ястие обогатяват до „индийско“, за да съдържа и любимите им познати съставки. За семейство Шах, собствениците на магазин „Сокони“, светът е голям, цветен и изпълнен с аромати, и те го носят със себе си.

(продължете надолу за интервюто)

Сима и Жинал Шах са родени в Кения и развиват автентично отношение към индийската култура благодарение на стабилната индийска общност, в която израстват. Същата общност възпитава у тях силен приключенски и предприемачески дух, така че те не се боят да съжителстват с други култури и да поставят ново начало за семейството и бизнеса си на чужди места. Преди да дойдат тук, живеят във Великобритания, също оставила кулинарен отпечатък върху тях. Докато търсят държава в Европа, която да се превърне в следващ дом, попадат на България и избират Варна. Естествено, заради морето. Бързо успяват да пренесат опита си в местната общност и отварят магазин „Сокони“, който постепенно нараства до богатството от стоки, предлагани днес в една от най-динамичните части на града.

„В Индия пазарите удивяват с богатство от храни, материи, цветове и аромати.“ – обяснява гордо и вдъхновено Жинал.

Очевидно за нас става, че точно към това се стреми и „Сокони“ (думата означава „пазар“ на суахили), където в момента се предлагат над 1 800 продукта от различни части на света, използвани в индийските кухня и бит, както и любими британски вкусотии, които не можете да намерите на друго място и които вероятно липсват и на много завърнали се от Острова български мигранти.

„Най-популярни сред клиентите са дрехите, накитите, ароматните пръчици, както и десертите и някои характерни подправки.“ – изрежда замислено Сима.

Хранителните продукти и съчетаването им в оригинални индийски рецепти поставят по-голямо предизвикателство пред клиентите. Повечето разпознават и търсят куркума, леща и ориз (но често трудно разграничават разновидностите им), и гарам масала. Собствениците наблюдават нарастващ интерес към aюрведическата кухня, а традиционно магазинът е спасително място за бързо увеличаващата се вегетарианска общност. Изненадващ за тях в последно време е и приносът на индийските телевизионни сериали за видимо повишения интерес към индийската кухня. Хората идват в магазина с въпроси за конкретни рецепти или продукти, често объркани, но мотивирани да научат повече и да ги изпробват.

„Заедно възстановяваме какво са гледали или прочели, и успяваме да подберем продуктите. После се връщат с нова рецепта.“

Щом идваш, за да търсиш продукти и да готвиш, значи започваш да градиш отношение и разбиране към храната и кухнята на Индия. Да отидеш на ресторант и да опиташ ястие е едно – там не всеки си задава въпроса какво точно му се сервира, какви продукти и подправки съдържа и как те се комбинират. Но стигнеш ли до магазина, това е знак, че наистина си решил да се гмурнеш в сложния, пъстър и ароматен свят на индийската кухня и да достигнеш до някои от нейните тайни.

Хубаво е, че хората, които стават част от това преживяване, са от всички възрасти. Нормално е младите да предпочитат снаксовете и козметичните продукти – неща, които са готови за консумация. За тях те са вратата към културата. Вълнуващо е, когато възрастни хора – българите най-силно свързани с местната традиция и принципно най-консервативно настроени – идват и пробват техните продукти. Все пак за много от тези хора България и нейната кухня са единствен дом.

Питаме собствениците кое те самите наричат дом, след като са се свързвали така силно с различни места, разположени на различни континенти. Вече знаем, че сред езиците, които говорят са гуджарати, хинди, пунджаби, английски, суахили и български. Както и, че семейството им тръгва от Индия, мигрира в Кения, после във Великобритания, а днес те двамата са в България. Отговорът им е донякъде изненадващ.

„Дом е мястото, където си роден и прекарал младостта си. В този смисъл за нас това е Кения.“

Дом е и общуването със семейството.

„Сега сме избрали да сме тук. Когато хората ни питат дали не ни е трудно да поддържаме връзка от разстояние с роднините, ние отвръщаме с въпрос: а колко често намирате време да вечеряте с вашите родители, с които живеете в един град? Вероятно и вие се чувате и общувате предимно през технологии, както и ние, така че къде е разликата?“

Когато Сима и Жинал се събират с роднините си – а те са свикнали да пътуват – това означава чудно празненство с вкусна храна за едно голямо семейство от близо 300 човека.

Показват ни любими продукти от различи страни и с вълнение ни обясняват за произхода и приложението им. Специални сладки за празника „Дивали“, които доставят през ноември, дъска „патли“ и точилка „велан“ за приготвяне на хляб „чапати“, любимият им десерт „гулаб джамун”. Изслушали този вълнуващ семеен разказ, поглеждаме магазина с други очи и разчитаме фрагменти от уникалната история на различни продукти. Вече знаем, че една част от следващите ни посещения ще са ново пътуване с историята на семейство Шах, а друга – собственото ни кулинарно и културно преживяване тук или по света.

Интервю: Младежка група Аморфа
Снимки: Александър Лазаров за Младежка група Аморфа
Илюстрация: Кремена Чолакова за Компот Колектив
30 ноември 2015 г.