От 2013 г. Мулти култи колектив провежда мониторинг на интеграцията на бежанците в България. През 2014 г. Национална програма за интеграция нямаше, затова екипът мониторира една „година на  нулева интеграция“ и очерта предизвикателствата пред интеграцията на лицата с международна закрила, които трябва да бъдат адресирани от заинтересованите институции на централно и местно ниво през 2015 г., като целта му бе да подпомогне пряко процеса на разработване на Плана за интеграция за следващата година.

2014 г. следва да бъде определена като „година на нулева интеграция”, защото за първи път от 2005 г. насам, когато е разработена Национална програма за интеграция на бежанците в Република България (НПИБРБ), получилите закрила лица в България са оставени да се справят без целенасочени интеграционни мерки за първоначална интеграция, измежду които достъп до целева финансова помощ за покриване на разходите за здравни осигуровки и жилищно настаняване извън регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците (РПЦ на ДАБ). В резултат на това техният достъп до основни социални, трудови и здравни права през 2014 г. е изключително затруднен, а желанието им за трайно установяване на територията на Република България – сведено до минимум, както става ясно от проведените интервюта.

Вместо бързо и адекватно да изработи новата Национална програма за интеграция, която да подпомогне значителния брой новопризнати през 2014 г. бежанци и лица с предоставен хуманитарен статут, правителството избра да направи крачка назад и да приеме Национална стратегия за интеграция на лицата, получили международна закрила в Република България (2014–2020) – програмен документ, който да основе приемането на годишната и на бъдещите национални интеграционни планове. В конкретната ситуация това решение бе контрапродуктивно и доведе до пълен отказ на всякаква интеграционна подкрепа.

От своя страна, изработената през 2014 г. Стратегия поставя амбициозни цели и задачи, доколкото планира въвличането на общините в процеса на интеграция, които години наред не виждаха своята роля при реализирането на тези политики. Основният проблем на този подход обаче е, че те биха се включили само ако тяхното участие е подплатено финансово, а към този момент нито има приети финансови разчети, нито в държавния бюджет са включени мерките, които трябва да се финансират. Това крие риск „нулевата година на интеграция” да продължи и през 2015 г., още повече, като се има предвид и обстоятелството, че до този момент правителството не разполага с изработен проект на Интеграционен план за 2015 г. или ако такъв има, то той все още не е внесен за надлежно одобрение и финансиране.

През 2014 г. заинтересованите институции продължиха да осъществяват традиционните си дейности и мерки в подкрепа на интеграцията на бежанците и лицата с хуманитарен статут, но, както става ясно от данните в настоящия доклад, за тези услуги имат твърде малко ползватели поради фактори като липсата на информираност и липсата на мотивация за установяване в държавата.