Настоящият доклад е част от проектa “Гледната точка на чуждестранните работници в България, Унгария, Полша и Румъния”, който цели да анализира политиките за трудовата заетост на мигрантите в четири страни в централно и източноевропейския регион и въз основа на проучване на регионалните сходства и разлики да създаде комплексно разбиране за разработващите политиките и други заинтересовани страни, които работят в тази област. Подобно на повечето страни в обхвата на изследването България бавно променя профила си от страна на емиграция и транзитна миграция към страна на имиграция, която се нуждае от работна сила от чужбина. Докладът си поставя за цел да спомогне за по-доброто разбиране на политиките за трудовата заетост на мигрантите, обусловени от взаимодействието между националното законодателство и правото на Европейския Съюз (ЕС), както и да оцени дали способстват за установяване на мигрантите в българското общество или по-скоро насърчават вторично придвижване към други европейски страни и циркулярна миграция. Друга цел е да се чуе гласът на мигрантите, спрямо които се прилагат тези политики, и да се проучи как те ги възприемат на практика и как животът им се повлиява от тях. С оглед на това в доклада са анализирани две различни точки на достъп до България за мигрантите, избрани като примерни казуси въз основа на предварително проучване (мапинг), за да се разберат положението, мотивацията и възможностите на мигрантите по отношение на достъпа до пазара на труда в България. И не на последно място, докладът има за цел да предостави подкрепа на разработващите политиките в България при оценяването на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015- 2020 г.) и да осигури важни за политиките данни, които да послужат при изготвянето на следващата национална стратегия за периода след 2020 г. 

Първата част на доклада се основава на проучване на релевантни документи и в нея се прави преглед на политическата, икономическата и демографската ситуация в България през последното десетилетие, нормативната уредба и политиките за достъпа на мигрантите до пазара на труда, както и общественото мнение за миграцията.3

Във втората част на доклада е представен анализ на опита на мигрантите по отношение на образованието, работата и живота в България на базата на 20 интервюта – 16 с мигранти и 4 с представители на заинтересовани страни, проведени през август 2019 г., за установяване на евентуални пропуски и проблеми в нормативната база и политиките, които са пречка за приноса на мигрантите към българското общество. Тук акцентът е върху две точки на достъп до България за мигрантите, които са сравнително нови и все още недостатъчно проучени. Първата категория засяга прием в страната с помощта на посреднически агенции в туристическия сектор. Това са сравнително нови заинтересовани страни, чиято поява е свързана с набирането на работници мигранти в отговор на завишеното напоследък търсене на чуждестранна работна сила. Втората избрана категория се отнася до приема на мигранти като студенти, които се обучават редовно в български университет и са започнали да работят по време на следването си или след дипломиране. Освен това се обръща и специално внимание на чуждестранни граждани от български произход, тъй като за тях се прилагат облекчен режим на допускане и целеви програми, поради което те се отличават от другите чуждестранни студенти.

В края на доклада са представени препоръки, които да послужат в обсъжданията на релевантните политики и за по-нататъшното им развитие на национално равнище и в ЕС.