Интеграцията на бежанци в България 2017: Всеобхватен мониторингов доклад е първият български мониторингов доклад по проект „Национален механизъм за оценка на интеграцията“ (NIEM). Неговата цел е да предостави задълбочени данни относно качеството на правната рамка и политиките в подкрепа на дългосрочната интеграция на лицата, получили международна закрила (ЛПМЗ), в България, както и да разгледа тяхното изпълнение и ефект за целевата група.

Изследването се провежда в сравнителен план в 15 държави от Европейския съюз (ЕС) – България, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Франция, Чехия, Швеция.

Настоящият доклад е актуален към април 2017 г. 

Проучването по NIEM приема, че интеграцията е ангажимент на държавата, а НПО и фондовете на ЕС имат подкрепяща роля. Затова то оценява изцяло дейностите, финансирани от държавния бюджет.

Сравнението между отделните страни е в 12 направления:

• Включване на интеграцията в общите политики
• Пребиваване
• Събиране на семейство
• Достъп до гражданство
• Жилищно настаняване
• Трудова заетост
• Професионално обучение и образование с насоченост към трудова заетост
• Здравеопазване
• Обществено осигуряване
• Образование
• Изучаване на езика и социална ориентация
• Изграждане на мостове

Методологията на NIEM включва качествени и количествени методи. В основата си тя се състои от комплексна система от над 170 индикатора, която остойностява оценката на всяка държава в 12-те направления на интеграцията на ЛПМЗ, така че да позволи обективно измерване, сравнение, проследяване на прогреса и др.

Методологията на доклада въвежда допълнителна призма, през която разглежда интеграцията – три отделни стъпки, които се фокусират съответно върху:

1. Създаване на правната рамка;
2. Изграждане на рамката на политиките;
3. Изпълнение и сътрудничество.

Това разграничение дава допълнителни възможности за анализ на въпроса дали дадени закони или политики освен че съществуват, са създадени така, че да позволяват ефективно прилагане и съответно дали водят до конкретни позитивни резултати за крайните бенефициенти и обществото като цяло.

Точкуването по различните индикатори и направления става на базата на стандартизиран въпросник и оценяване чрез точкова система. Този подход позволява максимална обективност и сравнение между страните, основано на конкретно измерими данни и факти. Максималният брой точки е 100. За да бъдат оценени тези точки, са определени 4 широки гами в скала, която оценява наличието или липсата на правна рамка, политики или практика – напълно липсваща (под 25 точки), частично подкрепяща (под 50 точки), умерено подкрепяща (под 75 точки) и силно подкрепяща (до 100 точки).

Основни резултати от изследването:

• Качеството на интеграционните политики силно варира в страните, участнички в изследването – въпреки международните и европейските стандарти
• Всички страни могат да се подобрят, дори тези, които отчитат сравнително висока оценка
• Няма съществени разлики между различните категории страни на дестинация. По-скоро съществуват различни вариации между страните в тези групи
• Подкрепа за езиково обучение и социална ориентация не се предоставят повсеместно
• Държавите показват по-добри резултати в създаването на правна рамка, отколкото в предприемането на стъпки за разработване и прилагане на политики и изпълнението им
• Административните бариери са широко разпространени и държавите пропускат възможности за улесняване на интеграцията, които в повечето случаи са лесни за коригиране
• Сътрудничеството с гражданското общество и местните власти често е пропусна възможност
• Сътрудничеството с гражданското общество и местните власти често е пропусна възможност
• България е една от страните, които предоставят най-малко подкрепа за интеграцията на ЛПМЗ

Проект Национален механизъм за оценка на интеграцията (NIEM) се изпълнява от Мулти култи колектив и Български съвет за бежанци и мигранти в партньорство с ВКБООН и се съфинансира от Европейския съюз по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.