Мантос Семеен гръцки ресторант, който си струва да се посети

В „Мантос” морето се усеща силно. Като присъствие. Не като мирис. Не като вкус. А като присъствие. Вижда се в очите на Матеус Брулис и в малките бръчки около тях от присвиване. В България звуците не стигат, за да се произнесе името му правилно и дори по документи са го записали Мантос.

(продължете надолу за интервюто)

Тук е от 94-та. Дошъл на екскурзия от Атина да търси свои приятели. Намира жена си – Маргарита. Има роднини по целия свят. И навсякъде имат ресторанти. С Маргарита също решават да направят гръцки ресторант и той се превръща в притегателен център за студентите от Гърция, които по това време са около 800. Ресторантът им обаче става привлекателен и за българите. Кухнята, макар и различна от българската, не е съвсем непозната. „Все пак стотици години сме живели без граница. Имаме много общо и с вас, и с турците, с албанците и със сърбите”… „Тук няма расизъм. Всички са добре дошли.” Действително в кухнята му за известно време работеше готвач от Сирия.  „Обаче маслините „Каламата” ги има само в Гърция.”

Говори, а в очите му пак това море. Разказва за Атина. Там са специалисти в сърмите и в мусаката. Бърза да уточни разликите с българската мусака. Вкъщи с Маргарита се редуват да готвят. Харесва му в Стара Загора и му харесва, че си е близо до родината. Като му стане много носталгично, отива в Александрополис, пие кафе, яде калмари и …гледа морето. Липсва му общуването. „Гърците сме по-мераклии”, казва.

В началото агнешкото и телешкото не се харесва много на българските клиенти. Постепенно свикват. Като заговори за храна, веднага започва да споделя рецептата. Изреченията често завършват с „риган”, „патладжан”, зехтин”…

Когато споделя със семейството си, че ще прави ресторант, майка му подарява готварска книга. Рецептите и сега взема от тази книга. Някои тайни от кухнята на майка си използва и до днес. Например в доматения сос слага маруля, за да се справи с киселия вкус, без да добавя захар. Подробно ни дава указания как да си приготвим кукуреци. В рецептата непременно влизат чаша вино и музика. След като минаваме подробно през чеверме, телешки и агнешки ястия, се оказва, че в Гърция се яде много вегетарианска храна.

Разговорът с Мантос бързо и неусетно се превръща в дегустация. А храната е божествена. Тайната му е „Мерак”! „Когато ядеш добре приготвена, здравословна храна, после имаш мерак и за любов, и за работа! Ако се храниш лошо, ти става тежко и само ти се спи”.

Храненето при Мантос е споделяне. Център за общуване. През дегустацията и рецептите ни споделя историята и семейството си. Не може да си представи дъщерите му да са далеч. Все пак, как ще ги кани в неделя да обядват заедно, ако са на 2000 км?

Интервю: Райна Митева за Сдружение Нагоре
Снимки: Владислав Чепандов за Сдружение Нагоре
Илюстрация: Кремена Чолакова за Компот Колектив
30 ноември 2015 г.