БЪЛГАРИЯ Е "У ДОМА"
Рин Ямамура, театрален дизайнер и сценограф на 35, пристига преди 15 години от Токио в София, за да учи куклена сценография в НАТФИЗ. Все още е тук и работи като сценограф на много постановки в столицата и страната.
България изненада ли те?
Преди 15 години всичко в България изглеждаше сиво, чувствах се като в някакво сиво яйце. И кирилицата – беше толкова различна, и в същото време интересна. А кирилицата е всъщност много сладка.
Забелязвала ли си специално отношение към теб, защото си чужденка?
Когато направя нещо, хората казват, че се е получило, защото съм японка. "Ей това е японска работа", казват те. Знам, че го имат за комплимент, но за мен не е. Не всички японци са способни на това, което правя аз.
Сблъсквала ли си се със сексизъм в България?
Не. Но мисля, че за българите аз не съм жена. Аз съм японка. Затова, когато говоря по телефона с някоя фирма, на която съм направила поръчка, казвам: "Здравейте, обажда се японката, поръчах ви това и онова." Знам, че няма да ми запомнят името, така че "японката" ми е нещо като визитна картичка.
Има ли нещо типично българско?
Мрънкането. Българите мрънкат на работа, че това или онова няма да стане, казват "ще го направим утре или по-късно", умеят да свършат големите неща, но не обръщат внимание на детайлите. А аз искам всичко да е изпипано до най-дребния детайл. Затова ги слушам как мрънкат, а после им казвам: "Да, това може да стане и вие можете да го направите."
Опиши България с три думи?
Тук съм само от 15 години и живея в затворен кръг. Но думите може да са: черно, бяло, цветно.
Планираш ли да останеш в България?
Определено оставам тук.
Чувстваш ли се част от България?
Да. Аз съм българизирана японка. През първите пет години България беше временен дом. Сега тя е истинският ми дом.
