ЧАСТ ОТ ВСИЧКО БЪЛГАРСКО
Семейството на 24-годишната албанка Ехлибейте Мехметай пристига в България през 2004 г. като бежанци. Тя завършва българско училище, била е доброволец в Българския червен кръст и сега работи в Съвета на жените бежанки в България.
Изпитвала ли си специално отношение в България, защото си чужденка?
Когато започнах училище, беше много странно, защото не говорех български. Но съучениците ми помогнаха да науча езика.
Била ли си дискриминирана, защото си жена?
Никога. Не изглеждам като мюсюлманка от Арабския свят. Но съм чувала за агресия срещу мюсюлманки тук, защото носят забрадки.
Съществува ли някаква характерна българска черта?
Живея в България толкова отдавна, че сега се чувствам част от всичко българско. Не мога да кажа, че има нещо, което да е уникално само за българите. Но харесвам спокойствието на страната.
Какво те изненада в България, когато пристигна?
Беше толкова студено! Когато зимата дойде, беше такъв студ, че се шокирах. Зимите в Албания са по-меки, а тук се озовах в сняг до колене. Но започвам да свиквам.
Имаш ли български приятели?
Много. От училище, от работа. Непрекъснато срещам нови хора.
Празнуваш ли български празници?
Мюсюлманка съм, но в Албания различните религии винаги са живели заедно и хората от различните религии отбелязват заедно празниците си. Семейството ми продължава традицията. Моите български приятели ми идват на гости за нашите празници, а аз ходя на гости у тях за техните.
Планираш ли да останеш в България?
Живея тук от 11 години и това по някакъв начин показва, че искам да остана. Но ако някога се появи възможност за нещо по-добро някъде другаде, ще отида. Засега обаче съм тук.
Чувстваш ли се българка?
Вече имам българско гражданство и това ме прави българка. За мен националността не е толкова важна, важното е ние, "различните" хора, да се разбираме. Имах късмета да се почувствам част от България и това ме прави българка.
