ВСЕКИ ПОСТОЯННО СЕ ОПЛАКВА
Бехрух Сабунчи, на 30, и Махди Мосадегпур, на 33, са от Иран. Тя е преводач от английски, той е архитект. Тя емигрира преди три години, а той преди 10, и двамата – защото са приели християнството. Запознават се и се женят в България и се занимават с козметка и фризьорство в София.
Срещали ли сте специално отношение в България, защото сте чужденци?
Махди: Много често срещам хора, които помагат. Но някои имат лошо мнение за чужденците.
Бехрух: Повече помагат, особено като видят, че искам да работя, че не искам помощ от държавата. Но имам клиентки, които като разберат, че съм бежанка, си променят отношението.
Усещала ли си сексизъм?
Бехрух: Не.
Има ли някаква характерна типична българска черта?
Бехрух: Много се ядосват. Но са мили хора.
Махди: Постоянно всеки се оплаква.
Как ви изненада България?
Бехрух: Езикът беше много странен. Много е мелодичен, хубав е.
Махди: Очаквах да видя Европа, а то бяха едни стари сгради, комунистически. Стари, изоставени фабрики, и пътищата не бяха добре за една европейска страна. Това наистина ме изненада. Очаквах нещо много повече.
Имате ли приятели българи?
Махди: Да, доста. На български си говорим с тях.
Бехрух: Срещаме ги и покрай работата, и покрай църквата.
Празнувате ли български празници?
Махди: Празнуваме Бъдни вечер, Коледа с тях.
Бехрух: Носим мартеници.
Опишете България с три думи?
Махди: Черно море. Българските песни – и фолклорните, и чалгата. Баница. В Иран имаме богата кухня, но не готвим със сирене.
Бехрух: Красиво. История. Не е много студено.
Планирате ли да останете в България?
Бехрух: Засега не се знае. Ако нещата не се оправят, ще заминем.
Махди: За съжаление. Мислим за деца и макар да обичаме България и хората, искаме да им дадем най-доброто.
