ПОВЕЧЕ УСМИВКИ?
Нора Обандо от Никарагуа е дипломиран психолог, но след като пристига в България през 2008 г. със съпруга си българин, започва да преподава испански език в Институт "Сервантес" в София.
Забелязвала ли си специално отношение, защото си чужденка?
Хората са дружелюбни и се впечатляват от моя български, макар че още правя грешки. Каквито неприятности съм имала, са били свързани не с хората, а с българските чиновници. Всяка година трябва да ходя в Дирекция "Миграция" на МВР и там хората просто не са приятни.
Срещала ли си дискриминация като жена?
Не. Но и тук, както и в други държави, смятат, че жените не са добри шофьори. Или че някоя работа задължително мъж трябва да я свърши.
Можеш ли да посочиш типична българска черта?
Гостоприемството. Хората са много отворени, много добре ме приемат и уважават, че говоря български.
Как те изненада България?
С храната. Влюбих се в шкембе чорбата. Ние имаме нещо подобно, сопа де мондонго, но то е с много зеленчуци.
Имаш ли приятели българи?
Имам, но нямам много близки приятели.
Празнуваш ли български празници?
Аз лично не празнувам много, но в България се научих. Примерно Баба Марта, Гергьовден, когато семействата се събират и ядат агне, и 24 май, нали работя с деца. Никарагуа е католическа и начинът, по който празнуваме празници като Великден, е много различен. Тук научих за боядисването на яйца.
Опиши България с три думи.
Чиста. Тъжна. Борбена.
Защо тъжна?
Мисля, че хората може да се усмихват повече. Имат безценни неща тук, но не ги оценяват. При нас, в Никарагуа, държавата е много бедна, но хората знаят, че нищо не могат да променят, и гледат да се радват на живота.
Планираш ли да останеш в България?
Да.
Чувстваш ли се част от България?
Определено. Не постоянно, защото ми е ясно, че не съм българка.
