НИЩО НЕ Е КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА
Журналистът Дирк ван Хартен, на 43, заменя Амстердам със София през 2008 г., когато става кореспондент за белгийски и холандски медии за България, Румъния и Гърция – и не съжалява. Една от най-интересните му статии описва неколкодневно пътуване с овчари в Стара планина, където спали на открито. Ван Хартен обича да чете Йовков в оригинал.
Сблъсквал ли си се със специално отношение, защото си чужденец?
Имам холандска здравна застраховка, но понякога в болниците лекарите не искат да се занимават с бумащина и не ме карат да плащам.
Има ли типична черта в характера на българина?
Тук нищо не е каквото изглежда. Понякога хората се държат дружелюбно, а след това ти искат услуга. Никога не са открити за това.
Как те изненада България в началото?
Когато пристигнах за пръв път, бях много приятно изненадан. Кацнах посред нощ и докато таксито ме откарваше от летището, погледнах навън и си помислих: не знам какво е това, но ми харесва. И на сутринта още ми харесваше. Още не знам какво е, но нещо тук ме привлича и може би ме задържа тук.
Имаш ли български приятели?
Да. Срещам ги къде ли не, както онзи човек, който работи на жп гарата в Горна Оряховица. Сприятелихме се, докато помагахме на една японка да намери влака за Търново – аз, говорещ малко български, и той, говорещ малко английски.
Празнуваш ли български празници?
Много харесвам Баба Марта.
Смяташ ли да останеш в България?
Пристигнах тук без кой знае какви планове, за да пробвам, да видя дали ще ми хареса. И това е планът засега. Имам приятелка, българка, работата ѝ е добра. Но ако нещата се променят или ми омръзне, може да се преместим. Но България винаги ще си остане дом за нас.
