ОТ СЪРЦЕТО – НА ЛИЦЕТО
Джули Джамил Татуз е сирийска кюрдка от Алепо на 40 години, която пристига в България през 1988 г. заедно със семейството си заради аспирантурата на баща й. Решава да остане в страната и получава българско гражданство. Работи като преводач от кюрдски и арабски за Държавната агенция за бежанците и неправителствени организации.
Сблъсквала ли си се със специално отношение, защото си чужденка?
Тъй като съм тук от малка и съм напълно интегрирана, почти не съм се сблъсквала с негативни отношения. По-скоро с положителни. Хората ни приемат много сърдечно, карат ни да чувстваме, че сме в собствения си дом. Интересуват се от Сирия, разпитват ме как е там.
Самата ти избра да се снимаш с роза пред паметника на Левски. Защо?
Защото розата е символ на България, а маслодайната роза е дошла от Сирия, от Дамаск. А Левски за мен е символът на свободата.
Била ли си обект на дискриминация като жена?
В България – никога. Българите уважават жените.
Има ли някаква типично българска черта?
За българите каквото е в сърцето, такова е и на лицето. Прозрачни са. Когато са нервни или щастливи – не могат да го скрият. При нашия народ е друго – дори да не сме в настроение, опитваме се да го крием.
Имаш ли приятели българи?
Много. Срещнах ги първо в училище, след това на работа. Имам много добри приятели.
Празнуваш ли някакви български празници?
Празнувам, много харесвам Осми март. Баба Марта. Коледа, Нова година. Баба Марта ми харесва много, защото имаме сходни обичаи. Язидите си слагат бяло и червено на ръката, за да им носи щастие.
Какво те изненада в България?
Пълната свобода на жените.
Планираш ли да останеш в България?
Да. Защото ми харесва и ми е втора родина. Свикнала съм, интегрирана съм напълно. Познавам обичаите, езика, имам много приятели.
