ПЛАЧЕШ НА ИДВАНЕ, ПЛАЧЕШ НА ЗАМИНАВАНЕ
Новозеландецът Хю Фрейзър, на 46, пристига в България през 2004 г., докато търси интересно място да живее и да прави бизнес – и се влюбва в страната. Той е изпълнителен директор на ИТ компания, разработваща клиентската платформа Getti, която наброява 100 000 членове.
Изпитвал ли си специално отношение като чужденец?
Отношението е страхотно. Понякога, понеже българският ми не е съвършен, хората се смеят, и това е чудесен начин да разтопиш ледовете. Лошото е, че ми се налага често да сменям гумите на колата заради дупките по пътищата.
Какво те изненада в България?
Обичам развиващите се страни и когато погледнах през прозореца на таксито на път от летището, всичко ми се стори очарователно. Да сме откровени – София не е най-красивият град на света, но тогава усетих, че има собствен характер – и тя наистина го има. Един приятел казва: "В България плачеш два пъти – веднъж, като пристигнеш, и втори път, като си тръгваш."
Има ли нещо уникално в България?
Хората са изключителни, нямат фалшив начин да са мили с теб. Много чужденци се оплакват, че българите били нелюбезни, но това е на повърхността. Когато ги опознаеш, са много топли хора. И, разбира се, още съм объркан от това, че кимат за "не".
Имаш ли български приятели?
Да, срещам ги по социални събития и чрез съпругата ми, която е българка.
Празнуваш ли български празници?
Всичките. Често ги изкарваме със семейството на съпругата ми, баща ѝ готви страхотно.
Опиши България с три думи.
Дом. Очарователна. И мисля, че това е достатъчно.
Планираш ли да останеш тук?
Понякога обмислям преместване, но бизнесът ми е тук, а и когато пътувам извън страната, България ми липсва. България ме държи тук.
Чувстваш ли се българин?
Вече се чувствам полубългарин.
