НЕ САМО ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ
Индийката Мона Каушик пристига за пръв път в България през 1979 г., когато баща ѝ е гост-лектор в Софийския университет. През 1990 г. се връща тук, за да следва. Филолог по образование, тя преподава индийска култура в Софийския и във Великотърновския университет и се занимава с алтернативна медицина и аюрведа. Основател е на Фондация "Девам" – Индо-българска общност за изкуства и култура.
Срещала ли си специално отношение тук, защото си чужденка?
Към себе си виждам уважение, любов. Чувала съм за неприятности с индийци, но не съм изпитвала подобно нещо лично.
А дискриминация, защото си жена?
В България жените са силни, имат специално място в обществото. Но когато съм в такси, виждам, че шофьорите често гледат лошо на жените шофьори. Още време ще мине, докато станем напълно равни.
Има ли типична българска черта?
Българинът вижда всичко, преценява и иска да направи най-хубавото. И когато то не се получи, почва да обвинява себе си.
Изненада ли те България?
С желанието на хората да ти помагат. Хората са отворени и те приемат. И подобно на индийците, българите могат с часове да говорят с някого, когото познават отскоро.
Имаш ли приятели българи?
Да, имам. Ходим на почивка заедно – в Ковачевица, в Долен. България не е само големите градове – обичам да ходя в селата, в Перник.
Опиши България с три думи?
Приятелство. Уважение. Любов.
Планираш ли да останеш по-дълго?
Аз не знаех, че ще остана в България. И не зная докога ще съм тук. Това е най-хубавото.
Какво според теб е да си българин?
Да имаш връзка с корените. Българите носят българщината където и да са по света.
Чувстваш ли се част от България?
Отдавна вярвам в санскритската мъдрост "земята е като едно голямо семейство", но едва когато се установих в България, разбрах наистина какво означава тя.
