ТУК НЕ СЕ ЧУВСТВАМ В ЧУЖДА ЗЕМЯ
Рагиб Маджид Ибрахим е на 53, шофьор на камион, от сирийския град Камишли. Пристига в България преди четири месеца заради Ислямска държава и търси закрила. Живее в лагера на Държавната агенция за бежанците в Овча купел.
Сблъсквал ли си се със специално отношение в България, защото си чужденец?
Пристигнахме на границата, полицията ни спря, обискираха ни, за да се уверят, че не сме терористи, че сме мирни граждани. След това – то беше зимата и беше студено – ни настаниха, пуснаха отопление, нахраниха ги, дадоха ни вода. Въобще добро отношение. Доволни сме от отношението, което получихме.
Можеш ли да отличиш някаква типично българска черта на характера?
Не мога да преценя, защото съм живял само в България и Сирия, не съм ходил на Запад. В сравнение със Сирия, тук отношението е много по-добро – там полицията може да те арестува, без да ти дава никакви обяснения. Тук не е така.
България изненада ли те с нещо?
Пристигнахме през зимата, а ние бяхме леко облечени, но ни пуснаха отопление, така че нямаше никакъв проблем. Навсякъде има добри и лоши хора.
Имаш ли приятели българи?
Едно мое близко дете лежа в болница и когато ходих да го виждам, се запознах с една българка, нейният син също беше в болницата.
Знаеш ли някакви български празници?
Знам Баба Марта. Купих си мартеница, направих си снимка. Чух, че ако видя щъркел, трябва да я сваля и да я закача на дърво, и спазих обичая.
Можеш ли да опишеш България с три думи?
В България не съм видял лошо от никого.
Планираш ли да останеш в България?
Не, ще продължа към Германия. България е бедна и не може да ни осигури дом и добро заплащане. Ако оставим това настрани, е хубава страна, тук се чувствам като в Сирия, не се чувствам в чужда земя.
