Здравейте, Бях много трогнат от инициативата "НеБългарите", и днес коментирахме с мой колега поляк, какво е да бягаш и търсиш по-добър живот. Накратко той ми разказа как преди (нищо и никакви си) 12 години се е опитал да премине "почти" нелегално в Обеднено кралство в търсене на по-добър живот, и как е нямало какво да губи, и страха който е изпитал, както много от "НеБългарите". Тогава се се сетих и за това как на 20 години заминах за САЩ, без да зная език, и с джобни достатъчни за седмица-две, страха, който изживях, и премеждията, през които преминах в търсене на по добър живот. За разлика от нас, много от "НеБългарите" бягат не поради икономически причини, а за да опазят живота на семействата си. Техните страхове и премеждия са в пъти повече от това през което ние икономическите имигранти сме изпитали.

Всички сме част от малцинства и трябва да се приемаме независимо от пол, раса, етнос, сексуална ориентация, защото всяка единица от нашето общество е малцинство сама по себе си. Обществото, неприемайки или отхвърляйки "НеБългарите", всъщност ги поставя в същата ситуацията, в която много български емигранти в чужбина са били или все още се намират.

С уважение, Христо Илиев 27 г.