Ашурбанипал Гостоприемен дом с невероятно вкусна близкоизточна кухня, големи порции и народни цени

Фреди дошъл в България  преди повече от 10 г. Преди да стане готвач е бил калиграф на арабски, основно за рекламни табели. Владее и 7-те вида изписване на арабски.

Най-много харесва в България мирния, спокоен и свободен живот. Много харесва българите. „Симпатични хора! – казва. – Българската култура е близка на иракчаните, затова не ни е трудно да живеем заедно, не се чувстваме толкова далеч от родината.” Фреди е християнин и му е по-лесно да живее сред християните в България. „И времето тук е хубаво!” – допълни той, а накрая заключи: „Да! Обичам България!”.

Любимите му български ястия са шкембе чорба, супа топчета, шопска салата, каварма, свинско със зеле, пиле с ориз.

(продължете надолу с интервюто)

Най-много му липсва от родината неговата майка, близките и семейството.

Любимите му ястия от детството са:
- долма (от турски) или прахе (на иракски) – подобни на българските лозови сармички, но пълнени с много лук, телешка или агнешка кайма, ориз, чушки и подправки;
- ориз биряни (biryani) – басмати ориз с фиде, грах, моркови, картофи на кубчета, 8-10 подправки, поръсен с бадеми, стафиди, канела и кардамон; може да се сервира с допълнително пилешко или телешко месо.

Ресторантът е открит в началото на 2013 г. Преди години Фреди е имал ресторант пак в района на Женския пазар, затворил го и после открил няколко дюнерджийници, междувременно завършил курс за главен готвач по българска кухня, работил и с българи в традиционно заведение, но накрая отново се върнал към идеята за собствен иракски ресторант.

Ашурбанипал е асирийски владетел на земите на днешен Ирак през VII век пр. Хр. Фреди много почита историята и затова е кръстил заведението си на този знаменит владетел.

Ястия, заради които си струва човек да посети заведението, са тапси (tapsy) – означава буквално голяма тава – представлява запечен на фурна патладжан с чушки, лук, доматен сос, чесън и подправки, ориз биряни, булгур с фиде и нахут, бамя с телешко или агнешко месо, спанак с нахут. „Кухнята няма граници – казва Фреди. – Мястото пресъздава всички иракски традиции, свързани с храненето. Имаме попара, телешка главичка, пача, които звучат много български, но се приготвят по традиционен за Ирак начин. Иракският боб също е различен. Когато българи дойдат в ресторанта и научат, че иракчаните ядат с ръце, и те искат да се потопят максимално в тази традиция и започват да ядат с ръце. Ние готвим с много подправки. За иракчаните приготвяме ястията без да правим компромис с подправките, но за българите гледаме да не прекаляваме.”

Най-честите посетители на заведението са иракчани, гърци, испанци, италианци и други чужденци, които живеят в България. Често идват и българи, около 30–40 % от общия брой клиенти. Много често клиентите си поръчват за вкъщи. С годините Фреди е изградил добра репутация и клиентите го следват навсякъде, където отива.

Интервю и снимки: Ан Фам
Илюстрация: Кремена Чолакова за Компот колектив
30 ноември 2013 г.