Caramel.bg Тук е не само неземно вкусно, тук храната се приготвя здравословно и най-важното: с любов!

Торти, френски кроасани, кишове, пайове, хлябове, сладки, соленки, сандвичи… Можете да си представите как ухае в Карамел! Тук с любов твори ливанецът и френски кулинарен възпитаник Хани Таук, като ползва само най-качествени продукти, защото вярва, че има значение какво ядем и че само с правилната храна човек може да се развива физически и духовно.

(продължете надолу за интервюто)

Ливанецът Хани Таук идва за първи път в България като турист през 1997 г.: „Приятели ме поканиха на гости за 2 седмици. Бях впечатлен – трудно е да намериш такава девствена природа, толкова вкусна вода, толкова хубава храна – аз работя с храна и веднага я оцених – чушки, люти чушки, домати, краставици, ябълки, чубрица, боб, мляко… Веднага ми се прииска да направя нещо тук!”, спомня си Хани и споделя колко важно е да харесваш къде живееш и да работиш това, което обичаш. В началото отворил цех с друг ливанец. Правели замразени торти без консерванти за Лондон, Албания, Сърбия… „Когато започнах тук, не беше лесно – нямаше суровини като качествено брашно, истинска ванилия…”

Въпреки че в Ливан Хани е завършил архитектура, в един момент решил да превърне любовта си към кулинарията в професия. „Седем години бях във Франция – първо учих сладкарски изделия, после хляб, а след това заминах за Италия, за да уча сладолед. И сега всяка година ходя във Франция, за да видя какво ново има. После се прибирам в България и тук правя нещата по моя начин – харесва ми да работя с местни продукти и да измислям свои рецепти, напр. правил съм кроасан с тиква.”

Хани много държи на здравословната храна. „Не е за вярване каква сила има храната. Нашият организъм е съвършен – ние сме Господ на земята. Човек може да се развива духовно само с правилната храна. Ние изкривяваме нещата и започваме да се храним по-различно. Месото напр. не е храна за човека, месото е труп. Всички ме питат: Как така не ядеш месо? Имаш ли енергия? Откъде си набавяш протеини? Имам енергия – работя по 15-18 ч. на ден, а вечер излизам на разходка за още 1-2 ч.”. Хани не крие тайните си: най-важното е да се ползват внимателно подбрани качествени суровини. На второ място важни са начинът на хранене и готвене – колкото по-проста и натурална е храната, толкова по-здравословна е. Суровата и сезонната храна е най-полезна: „В моята работа ползвам само сезонни зеленчуци или това, което аз съм замразил”. Самият Хани лично опитва всичко в Карамел с изключение на месото. „Много рядко ям в други заведения, защото наистина вярвам: има значение какво ядем”.

Карамел отваря врати през 2008 г. Сградата е собственост на Хани и е създадена според неговите възгледи. В сутерена пред очите на клиентите той и неговият екип приготвят своите фантастични печива. На първия етаж има сладкарница с масички и столчета, където често се провеждат различни събития. На следващия етаж има зала за йога и танци. Самият Хани живее няколко етажа по-нагоре. Избрал името Карамел, защото искал едно френско и българско име, което да казва: сладко. От 1997 г. предлага няколко вида специални торти с карамел, круши и ябълки, които клиентите обожават.

Струва си човек да посети Карамел, защото нещата са истински, натурални. Всеки ден Хани се грижи всичко да бъде приготвено така, че да бъде здравословно за нашето тяло. В сутерена всичко е прозрачно, всички се вижда – продуктите, начина на работа… „Персоналът прави всичко с любов и желание. На всичко отгоре и цените са добри. Аз не работя заради пари. Ако исках пари, щях да живея и работя в Лондон. Понякога тук е много трудно, но предпочитам България, защото животът е хубав, човек може да живее духовно, има много приятни хора и дори когато е трудно, отиваш в Рила, на Витоша, сред природата и там се зареждаш”.

Клиентите му са „хора, които разбират какво да ядат”. Повечето са българи, има и по-малък брой чужденци. Хани успешно работи с различни заведения, ресторанти, хотели, а също така прави и кетъринг.

Хани много харесва българската кухня. Като вегетарианец си хапва боб чорба, леща, печени чушки със зехтин, чесън и магданоз, люти чушки с марината, сарми, туршия, шопска салата. Спомня си любимите ястия от детството, които сега предлага и в Карамел – хумус (пастет с нахут) и баба гануш (пастет с патланджан).

От Ливан му липсват най-вече родителите. „Връщам се там 2-3 пъти годишно. Ние сме от северен Ливан, където е гората на кедрите, тя е на хиляди години. Сега в Ливан има около 2 млн. сирийски бежанци и много се краде, но преди войната беше съвсем различно. Оставяш си къщата и колата отключена – нищо не се краде, нищичко. Хората бяха много отверени, щедри, позитивни – също и към чужденци. Сега е различно заради големия брой бежанци”.

Интервю: Бистра Иванова
Снимки: Стефан Сучев
Илюстрация: Мила Лозанова за Компот колектив
14 ноември 2014 г.