Ла Каса Латина Типични латиноамерикански ястия с добавена щипка аромат от родната Куба на готвача Рамон

Рамон Гонсалес дошъл в България преди 6 години. Бащата на съпругата му е българин, самата тя е родена в България, но е израснала в Куба. Заедно идват в България, за да може тя да опознае тукашното си семейство и решават да останат.

Рамон най-много харесва в България природата. Тук има времето и възможността да пътува много из страната и твърди, че вече познава България по-добре от Куба.

На въпроса какво най-много му липсва от родината, Рамон отговаря: „Много неща, почти всичко! Тук сме заради възможността да работим и да се развиваме, но Куба много ни липсва. Семейството, приятелите, климата, музиката, културата, кубинския начин на живот. Всяка сутрин четем новини за Куба, тази сутрин станах в 3 и половина, за да гледам финала на турнира по бейзбол, а когато кубински отбор играе в Европа, ние задължително гледаме и стискаме палци. Ходим си веднъж на 3 години, защото е много далеч и скъпо. От всичко най-много ни липсват семейството и приятелите. На нас още ни е много трудно тук, защото всичко е различно – хората, техният манталитет. Хората в Куба са много топли – познати, непознати, всички се целуват и прегръщат. Бях продуцент на сутрешно предаване на националната телевизия, бях шеф на екип от над 30 души и обичам да разказвам на българските си приятели как всеки ден се целувах с поне 15 момичета, с които работех, веднъж в началото и веднъж в края на работния ден, защото такъв е маниерът там.” – разказва Рамон.

Готвенето му е страст, наследена от баща му. Напускайки Куба, той излиза изцяло и от професията, за която е учил, и се впуска в приключение, което променя напълно живота му.

(продължете надолу с интервюто)

Едно емблематично ястие от детството му е мойете (mollete) – хляб, на който му се изважда вътрешността и се пълни с месо, след което се потапя в яйце и се панира. „Калорийна бомба! – смее се Рамон. – Като голям вече не го харесвам това ядене, но всеки път като си ходя, задължително трябва да изям един такъв сандвич, такава е традицията.” Това ястие е типично за родния му град Мелена дел Сур (Melena del Sur), на 40 км южно от Хавана. Рамон помни това ядене още от съвсем малък, на три или четири годинки, когато баща му го водел на бейзболни мачове, където още на входа пържели и продавали такива сандвичи, а също често го предлагали на улицата по време на карнавалите.

Ресторантът е открит през 2011 г. Името на ресторанта означава „латинска къща”. „Хубавото на латиноамериканската кухня е, че има много ястия, които са общи за всички страни около Карибско море. Например конгри (congris), което е национално ястие за кубинците, но то е също национално ястие за Никарагуа, Коста Рико, Доминиканска република, Пуерто Рико, Колумбия, Венецуела. Може да се казват различно, но се приготвят по един и същи начин или с много малки разлики.”

Ястията, които се предлагат в ресторанта, са типичните, които един кубинец и изобщо латиноамериканец би си сготвил вкъщи: конгри (congris) – ориз с боб и подправки, сердо асадо (cerdo asado) или т.нар. специалитет на La Casa Latina – свинско месо, мариновано в портокали, кимион и други подправки, печено 3 часа на тих огън. Рамон приготвя гуакамоле по оригинална семейна рецепта, която е различна от мексиканската, а също и ропа биеха (ropa vieja) – свинско месо, задушено със сос по традиционен кубински начин. „За разлика от мексиканците, кубинците не ядем люто, така че в този ресторант никой няма да има проблем с лютото.” Кубинската кухня, а и като цяло кухнята от този регион, са силно повлияни от испанската кухня и затова не е изненада, че в ресторанта могат да се срещнат някои типични испански ястия като гаспачо и паеля. Кубинците добавят по нещо от себе си към рецептите и така придават друг образ и вкус на ястията.

В ресторанта спазват оригиналните рецепти, но за съжаление невинаги се откриват всички продукти, като специфичния боб, който вече не се продава в България.

Най-честите посетители на заведението са българи, но също така и много чужденци, сред които най-вече испанци. „Съпругата ми е преподавател по испански и затова имаме много познати и приятели испанци тук.”

Интервю и снимки: Ан Фам
Илюстрация: Росица Ралева за Компот колектив
30 ноември 2013 г.