ТМ Малък романтичен турски ресторант с превъзходна кухня, чийто екип работи с душата на ентусиаста

Серхат Ерич е сериозен човек, спортен тип, с когото можеш да се разбереш по мъжки. Преди години бил редовен клиент на ТМ и тайно си мечтаел някой ден да го притежава. Когато такава възможност му се отдала, не се колебал и за миг и вече 4 г. развива ресторанта със сърцето на ентусиаст и се радва най-много, когато клиентите си тръгват доволни.

(продължете надолу за интервюто)

Серхат Ерич идва в България през 2000 г. Преди повече от 20 г. работел в казино – това била професията му. През 1999 г. с решение на правителството всички казина в Турция затворили и така останал без работа. Тогава получил предложение от казиното в Шератон в София и между 2000 и 2003 г. му бил мениджър. В България срещнал съпругата си, с която през 2003 г. се оженили. Живяли в Румъния, Израел, Кипър и преди 5 г. отново се върнали в България. Тогава вече искал да се занимавам с нещо различно. Бил редовен клиент на ТМ, познавал добре собствениците и си имал мечта – някой ден да вземе ресторанта. Имал тази възможност, когато те решили да се върнат в Турция. Споразумяли се и му продали обекта.

Ресторантът е отворен през 2000 г., а от 2010 г. Серхат го развива. Името ТМ идва от “турска кухня” (türk mutfağı). Решил да запази името и персонала – главната готвачка работи тук от самото откриване преди 14 г. „Тя е абсолютно невероятна! Готви точно като майка ми! Действително ястията й ми напомнят на тези от моето детство”, разказва разпалено Серхат. Имат и друг готвач от Ливан, който също е страхотен и прави кебап. За да бъде кухнята автентична, ресторантът използва само автентични продукти. Всеки месец Серхат и съпругата му ходят до Одрин и купуват специалните продукти оттам. Месото си набавя от турчин в София, когото познава от 14 г. „Той разбира от месо – ако не е хубаво, не го взима. Имам му пълно доверие”.

Ресторантът си струва да се посети заради концепцията на Серхат: „Кухнята е малка, ресторантът също е малък. Ние все още работим с душата на ентусиаста – печалбата е на второ място, за мен най-важното е клиентите да си тръгват оттук щастливи! Не се опитваме да купим най-евтините продукти и да ги продадем скъпо. Аз правя обратното – купувам скъпи продукти и ги продавам евтино. По този начин инвестирам в бъдещето и се надявам ресторантът да е пълен всеки ден”. Така е било преди. Сега вече имат сериозна конкуренция. Преди 14 г., когато предишните собственици отворили ресторанта, ТМ бил единственият турски ресторант в София. Сега вече са около 15. „Ние се борим за клиентите, но аз съм сигурен, че този, който има истински вкус и разбира от качеството, ще се върне тук. Работим усилено за това всеки ден. Аз самият всеки ден опитвам храната и гарантирам, че тя е чудесна. Влагаме много енергия да правим всичко по най-добрия начин, защото да спечелиш клиент е трудно, а да го загубиш – много лесно. Мога да кажа, че дори за редовните клиенти, които са яли тук повече от 40 пъти, е нужна само една малка грешка, за да не се върнат повече. Ние знаем това и се стараем да бъдем перфектни – когато купуваме продуктите, когато ги готвим, когато ги сервираме. Обръщаме внимание и на атмосферата – осветлението, музиката… Още преди да купя ресторанта, му бях фен и го посещавах 1-2 пъти всяка седмица. Сега продължавам да съм му фен – вече като собственик”.

Клиентите на ресторанта са около 70 % българи, останалите са чужденци, преди всичко от мюсюлмански държави – Турция, Алжир, Мароко, Малайзия… „Те търсят халал, а ние имаме такъв сертификат – тук никога не се е готвило свинско. За мюсюлманите това е много важно. Впрочем това е една от причините самият аз да не посещавам често други заведения”, разказва Серхат.

Любимото му ястие от детството са кюфтета с пържени картофи. Харесва и мантъ (manti) – подобно на италианските равиоли, вътре има нарязано месо, а отгоре слагат кисело мляко с чеснов сос. „Много е вкусно, мога да изям 4-5 чинии, майка ми го правеше често. Но сега ходя на фитнес и съм на диета – опитвам се да ям повече протеини и да намаля въглехидратите”, усмихва се Серхат. От Турция му липсва най-вече морето, защото е от Измир. Често ходи до язовир Искър, защото му напомня на вкъщи. Хобито му е да колекционира американски ретро автомобили и всяка седмица със съпругата му си правят малка разходка с някоя от тях.

В България харесва най-вече природата. „България е много красива страна. Пътувал съм по целия свят, но тук природата е девствена и това ми допада. Водата е хубава, месото е чудесно. Страната е спокойна, животът не е прекалено забързан… Живял съм в Истанбул 20 г. Там живеят 20 млн. души и това може да подлуди човек. Да стигнеш от едно място до друго отнема адски много време. И в София има задръствания, но в сравнение с Турция, това е нищо. Животът е спокоен, също и хората – никой не ти се меси и не създава проблеми”.

Интервю: Бистра Иванова
Снимки: Стефан Сучев
Илюстрация: Мила Лозанова за Компот колектив
14 ноември 2014 г.