Речта на омразата е явление, което трайно присъства в българското общество през последното десетилетие. Проучванията показват, че речта на омразата дори е нормализирана и е станала неразделна част както от личния, така и от обществения живот. Ромите остават водещата жертва, в момента следвани от ЛГБТ+ хората, турците и мюсюлманите. Динамиката се променя поради национални и международни събития, вкл. предизборни кампании и текущи обществени дебати. Ролите на различните видове медии се променят през последните няколко години. Телевизията все още е най-големият източник на реч на омразата, но нейната роля, заедно с вестниците и радиото, намалява. Ролята на интернет обаче се удвои между 2013 г. и 2018 г. Речта на омразата, открита в магазини, кафенета, ресторанти, обществен транспорт и на работното място, също леко се е увеличила. Значително мнозинство от гражданите (77% през 2018 г.) не одобряват използването на публични изявления, изразяващи неодобрение, омраза или агресия към представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. Колкото по-образовани са хората, толкова по-вероятно е да разпознаят речта на омразата.

През последното десетилетие в България се появиха няколко политически движения, които използват езика на омразата, за да натрупат подкрепа към евроскептицизма. До известна степен те имаха изборен успех, като спечелиха места в Европейския парламент и дори стигнаха до правителството. Политическите скандали обаче намалиха успеха им през последните години. Въпреки това подкрепата за ЕС остава силна в българското обществено мнение. Доверието в институциите на ЕС систематично е по-високо от доверието в националните институции и ЕС се възприема като гарант за демокрация и стабилност. Следователно борбата с речта на омразата е от решаващо значение за поддържане на обществената подкрепа за европейските ценности и институции.

Въз основа на изследването се правят някои препоръки:

• Терминът "реч на омразата" трябва да бъде дефиниран в националното законодателство.
• Групите, които са защитени от речта на омразата от Наказателния кодекс, трябва да бъдат разширени отвъд "раса, националност и етническа принадлежност" и да включват религия, политически убеждения, сексуална ориентация и полова идентичност.
• Национална стратегия за борба с езика на омразата трябва да бъде разработена, финансирана, приложена и редовно мониторирана.
• Трябва да се приложат законови забрани на речта на омразата чрез разследване и наказателно преследване на нарушения на това законодателство. Една по-ефективна съдебна система може да засили доверието на засегнатите малцинствени групи, така че те по-лесно да докладват случаи.
• Назначаването на членовете на Комисиятата за защита от дискриминацията трябва да се основава на техните професионални компетенции, а не на политически квоти. Това би ги направило по-независими от изпълнителната власт.
• Капацитетът на отговорните национални институции трябва да бъде подсилен чрез обучения, за да могат по-ефективно да разпознават и да се борят с речта на омразата.
• Политическите лидери и медиите трябва да бъдат държани особено отговорни за използването на реч на омразата.
• Трябва да се реализират широкомащабни кампании за повишаване на осведомеността, както на национално, така и на местно ниво, за да се повиши информацията за явлението и да се изгради социална устойчивост.
• Трябва да се положат образователни усилия, както формални, така и неформални, за повишаване на познанията за речта на омразата сред учители, ученици, журналисти и други професионалисти.
• Трябва да се възприеме подход с участието на множество заинтересовани страни, включително политици, полиция, училища, гражданско общество и медии, за да се създадат повече синергии.
• Политическите партии, институции и медии, които използват език на омразата, трябва да бъдат лишени от национално и местно финансиране.
• На жертвите на речта на омразата трябва да се предлага финансирана от държавата правна и психологическа подкрепа.
• Трябва да се инвестира в по-нататъшни изследвания, за да се наблюдава съдебната практика; динамика на използването на езика на омразата сред различни групи в обществото и медиите; и подчертават добрите практики, вкл. от други страни от ЕС.

Европейският сравнителен доклад "Омраза, евроскептицизъм и гражданство: Младежката връзка" е достъпен тук.

Всички останали национални доклади са достъпни тук.