Интеграцията на бежанци в България 2019: Всеобхватен мониторингов доклад е вторият български доклад по проект „Национален механизъм за оценка на интеграцията“ (NIEM). Неговата цел е да предостави задълбочени данни относно качеството на правната рамка и политиките в подкрепа на дългосрочната интеграция на лицата, получили международна закрила (ЛПМЗ) в България, както и да разгледа тяхното изпълнение и ефект за целевата група.

Настоящият доклад обхваща периода 1 април 2017 – 31 март 2019 г.

Изследването се провежда в сравнителен план в 14 държави от Европейския съюз (ЕС) – България, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. Проучването по NIEM приема, че интеграцията е ангажимент на държавата, а НПО и фондовете на ЕС имат подкрепяща роля. Затова то оценява изцяло дейностите, финансирани от държавния бюджет.

Сравнението между отделните страни е в 12 направления:

• Включване на интеграцията в общите политики
• Пребиваване
• Събиране на семейство
• Достъп до гражданство
• Жилищно настаняване
• Трудова заетост
• Професионално обучение и образование с насоченост към трудова заетост
• Здравеопазване
• Обществено осигуряване
• Образование
• Изучаване на езика и социална ориентация
• Изграждане на мостове

Методологията на NIEM включва качествени и количествени методи. В основата си тя се състои от комплексна система от над 160 индикатора, която остойностява оценката на всяка държава в 12-те направления на интеграцията на ЛПМЗ, така че да позволи обективно измерване, сравнение, проследяване на прогреса и др.

Методологията на доклада въвежда допълнителна призма, през която разглежда интеграцията – три отделни стъпки, които се фокусират съответно върху:

1. Създаване на правната рамка;
2. Изграждане на рамката на политиките;
3. Изпълнение и сътрудничество.

Това разграничение дава допълнителни възможности за анализ на въпроса дали дадени закони или политики освен че съществуват, са създадени така, че да позволяват ефективно прилагане и съответно дали водят до конкретни позитивни резултати за крайните бенефициенти и обществото като цяло.

Точкуването по различните индикатори, направления и стъпки става на базата на стандартизиран въпросник и оценяване чрез точкова система. Този подход позволява максимална обективност и сравнение между страните, основано на конкретно измерими данни и факти. Максималният брой точки е 100. За да бъдат оценени тези точки, са определени 4 широки гами в скала, която оценява наличието или липсата на правна рамка, политики или практика – напълно липсваща (под 25 точки), частично подкрепяща (под 50 точки), умерено подкрепяща (под 75 точки) и силно подкрепяща (до 100 точки).

Основни резултати за 2019 г.:

• Слаба динамика. Един от основните изводи на изследването от 2019 г. е, че сред разглежданите страни, вкл. България, се наблюдава слаба динамика и като цяло държавите запазват резултати, сходни на тези от 2017 г.  ЛПМЗ рядко срещат напълно благоприятни условия. Най-големите различния между страните са в политиките, които активно насърчават интеграцията; включването на интеграцията в общите политики за дългосрочна интеграция; сътрудничеството между различните заинтересовани страни. Повечето правителства не работят тясно с местни власти и НПО при разработването на политиките. Финансирането на местните власти и НПО е сериозен проблем.
• Подобряване на сътрудничеството в резултат от развитието само в няколко страни. Единственото подчертано положително развитие се наблюдава по отношение на стъпка сътрудничество. По-задълбочен анализ показва, че това е резултат на целенасочени реформи в няколко страни – основно това са Франция и Литва, както и, в по-малка степен, Латвия и Словения.
• Различията между лицата със статут на бежанец и лицата със субсидиарна закрила не намаляват. Изследването отчита, че значителните разлики между лицата със статут на бежанец и лицата със субсидиарна закрила не намаляват. Те са най-видими в направленията пребиваване, събиране на семейство и гражданство. На фона на общата стагнация 2 страни изпъкват с позитивни промени – това са Франция и Полша, а 1 дори се влошава – това е Италия.
• Малък брой страни се променят позитивно, някои бележат отстъпление, а повечето бездействат. Само 3 страни – Франция, Латвия и Словения бележат значими позитивни развития. Други 3 – Румъния, Унгария и Италия, бележат влошаване. В останалите се наблюдават слаби или никакви промени.
• Продължават различията в стандартите между отделните сектори, като напредъкът в някои е за сметка на отстъпление в други. Направленията с най-позитивна динамика са обществено осигуряване, трудова заетост, здравеопазване и образование. Най-влошените са пребиваване, жилищно настаняване и здравеопазване. Най-неблагоприятни условия във всички страни се наблюдават в направленията жилищно настаняване, трудова заетост и професионално обучение.
• България запазва своя профил на неблагоприятна страна за интеграция. През разглеждания период България не отбелязва значителен прогрес по отношение на правната рамка, политиките и изпълнението в подкрепа на интеграцията на ЛПМЗ. Най-благоприятни са направленията събиране на семейство, включване в общите политики и образование, а най-неблагоприятни – изучаване на езика и социална ориентация, изграждане на мостове и гражданство.

Проект Национален механизъм за оценка на интеграцията (NIEM) се изпълнява от Мулти култи колектив и Български съвет за бежанци и мигранти в партньорство с ВКБООН и се съфинансира от Европейския съюз по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.