След избухването на „арабската пролет“ Европейският съюз беше изправен пред безпрецедентна хуманитарна криза. Въпреки че самото пристигане на бежанци не е ново явление, увеличеният брой бежанци, пристигащи за кратък период от време, наложи ЕС и отделните държави членки да действат бързо и да улеснят пристигането им, правилното им настаняване в приемателни центрове и да подкрепят по-нататъшната им интеграция.

Избухването на кризата подчерта значението на ефективните политики и стратегии за гарантиране на правото на образование на децата на бежанците (и мигрантите като цяло), които невинаги са били налице.

Разнообразие от фактори, възпрепятстващи (или подкрепящи) предоставянето на качествено образование за деца мигранти, вече бяха идентифицирани през годините по-рано. В периода 2013-2014 г. мрежата SIRIUS проведе обширни изследвания и консултации със заинтересованите страни, за да определи кои политики и практики улесняват образованието и интеграцията на различни групи деца мигранти. Разработен бе стратегическият документ SIRIUS Clear Agenda (Ясната програма SIRIUS) за образование на мигранти. Той се основава на опита на Европа с различни миграционни потоци през най-новата история, като признава, че миграцията е динамична концепция и нейните посоки, съдържание и обхват се развиват през годините. Поради това целите и препоръките, подчертани в SIRIUS Clear Agenda, остават актуални независимо от миграционните тенденции, като посочват необходимостта от устойчиви политически рамки, обхващащи динамиката на миграцията.

Знаменателната 2020 г. представя шестата годишнина от SIRIUS Clear Agenda, както и петата годишнина от бежанската криза и фокуса върху новите развития, оказващи влияние върху образованието на мигранти, като COVID-19 и продължаващата дигитализация на образованието. 

Настоящият доклад прави равносметка на постиженията на страните членки на SIRIUS и иновациите, въведени за насърчаване и улесняване на приобщаващото образование за деца мигранти. SIRIUS Watch 2020 цели да анализира какво е/не е направено както на ниво ЕС, така и на национално ниво, да посочи успешни реформи и неотложни проблеми, които трябва да бъдат решени, и да подчертае възникващи проблеми, които да бъдат разгледани в новите образователни програми.

Анализът, предоставен в този доклад, се основава на преглед на литературата, анкета с учители от ЕС и 17 национални доклада. Във всяка от 17-те държави-членки на ЕС, обхванати от този доклад, изследователи и експерти проведоха кабинетно проучване и интервюта със съответните заинтересовани страни, за да проучат последните развития в политиките за образование на мигранти и нововъзникващите политически и обществени тенденции, които вероятно ще повлияят на осигуряването на приобщаващо образование през следващите години.