През последните няколко години България се превърна във входен пункт за търсещи убежище. По данни на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет през 2014 г. приблизително 11 000 души са потърсили закрила в България, като повече от половината са получили бежански или хуманитарен статут. Това са хора, които са напуснали собствените си домове – понякога сами, понякога със семействата си – и не могат да се върнат там по политически причини или поради война. Напливът от търсещи убежище даде нов тласък на езика на омразата в България, насочен към всеки, който е възприеман като "различен" и "чужд". Някои чужденци се оказаха в окото на буря от популизъм, ксенофобия и стереотипизиране, създадена от екстремни политици и привидно плуралистични медии.

Проектът „НеБългарите" се опитва да адресира тези проблеми чрез образите и човешките истории на обикновени чужденци, които живеят тук. Кои са хората, върху които с лекота се лепват стереотипи? Какви чувства изпитват американският предприемач и руският художник в София към втория си дом? Достатъчно сигурно ли е за един бежанец мюсюлманин от Близкия изток да се разхожда по българските улици? Лесно ли е да правиш собствен бизнес в България, ако лицето ти е с няколко нюанса по-светло – или по-тъмно?

„НеБългарите" идентифицира широк кръг хора – от Нова Зеландия до щата Вашингтон и от Пакистан до Великобритания, – живеещи в луксозни затворени комплекси в кварталите около София или в имигрантски общежития, и им задава въпроси за идентичността – тяхната идентичност по рождение и идентичността им на хора, живеещи в България. Отговорите им рисуват пъстра картина на техния живот, работа, радости и скърби.

Това засяга и идентичността на самите българи. Какво означава да си българин? Какво може да те направи такъв, ако родителите ти не са били родени тук – и ако цветът на кожата и формата на очите ти са различни? Достатъчно ли е да разбираш и да се наслаждаваш на българската музика, изкуство, планини, храна и Черноморие? Да празнуваш български празници и да имаш български приятели? Умението да говориш български с едва доловим акцент не е ли успешно издържан приемен изпит?